Тантристкото решение на въпроса за неудовлетвореността

Тантристкото решение на този въпрос е изключител­но радикално. То представлява пълно преобразуване на обикновената ни представа. Това е основният момент в тантристкия подход. Същата енергия, която обикновено ни тласка от едно неудовлетворително положение в друго, се променя чрез алхимията на тантра в съвършено изживя­ване на блаженство и мъдрост. Практикуващият концент­рира всепроникващия блясък на тази блажена мъдрост, та­ка че той пресича подобно на лазерен лъч всички фалшиви отражения и прониква в самата същност на реалността.

Различните степени на объркване и конфликт, които в момента замъгляват съзнанието ни и пречат да изпитаме целостта на човешкия си потенциал, се изкореняват систе­матично от силата на тази блажена осъзнатост. Така енер­гията на желанието се управлява по начин, който вместо да увеличава нашата неудовлетвореност, както става обикно­вено, разрушава самата причина за тази неудовлетворе­ност: нашето основно невежество за природата на реал­ността.

В тибетската тантристка традиция преобразуването на енергията на желанието се илюстрира със следния при­мер. Съществуват насекоми, за които се твърди, че се раж­дат в дървото, т.е. техният жизнен цикъл започва с излюпването им дълбоко в ствола на дървото. После, докато рас­тат, те се хранят с него, като изяждат това, от което са се родили. По подобен начин, чрез практикуване на тантриското преобразуване, желанието дава живот на проникнове­на мъдрост, която в замяна консумира всички негативности, замъгляващи съзнанието ни, включително и желанието, което я е родило.

Така ние можем да видим, че обикновената и прос­ветлената функция на желанието са напълно противопо­ложни една на друга. В тантра изпитването на блаженст­вото, възникнало от желанието, разширява съзнанието и ние преодоляваме ограниченията си, докато удоволствието, възникнало от досега с желани обекти стеснява внимание­то ни и води до ограничаващо пристрастяване към повече и по-приятни удоволствия. Отровени от приятните усеща­ния, губим своето съзнание за цялост и потъваме в състоя­ние на тъпота. Умът ни се свива около обекта и колкото повече се вкопчваме в него за повече и повече удоволст­вие, толкова повече се отдалечаваме от действителността. Може да се каже, че под магията на силното желание, потъваме в състояние на неосъзнатост. Когато се събудим от това притъпено, подобно на сън състояние, откриваме, че всяко удоволствие, което сме изпитали, е изчезнало и е ос­танало единствено неудовлетворението, с което сме започ­нали.

Или с други думи може да се каже, че обикновено из­питването на удоволствие е мрак, причинен от невежество­то ни. Въпреки че може да има някакво моментно вълне­ние, няма ясно внимание, няма светлина. Идеята на тантристката практика е да се обедини преживяването на удо­волствие със светлината. Това обединение се представя нагледно, както споменах, с прегръдката на мъжкото и женското божество. Тя изобразява обединението на мъж­ката енергия на блаженството и женската енергия на про­никващата, недвойствена мъдрост. Накрая и двете трябва да се обединят, за да изпитаме истинското осъществяване на най-дълбоката ни същност. И тъй като такова единение на блаженство с мъдрост липсва в настоящето, трябва да направим огромно усилие, за да развием това преживяване за цялост.

Забележка:
Тъй като навикът да изпадаме в състояние на притъпеност и объркване, когато се вкопчваме в някое удоволст­вие, е твърде силно вкоренен в нас, неуместно е да си представяме, че можем веднага да преобразуваме енергия­та на желанието в чиста и просторна яснота на съзнанието. Въпреки че тантра е най-бързият път към пълнотата на просветленото преживяване, ние трябва да напредваме на етапи в зависимост от способностите си, иначе ще поемем товар, който няма да бъдем достатъчно силни да носим. Рискуваме да свършим като онези бедни страни, които в опитите си да се модернизират се заемат твърде бързо с твърде много. Доста често несполучливият резултат е, че техният прост и сравнително уравновесен живот е хвърлен в безредие. Така, въпреки че тяхната бърза индустриализа­ция е имала за цел да донесе полза, постигнатият резултат е още по-голямо брожение и неудовлетвореност от преди. По подобен начин, ако практикуването на тантристкото преобразуване не е съобразено с емоционалното ни състо­яние и умствените ни възможности – ако възнамеряваме да поемем и преобразуваме повече енергия отколкото можем – то ще ни отведе до състояние на още по-голямо объркване, отколкото това, в което сме в момента.