Източникът на неудовлетвореност
Къде грешим? Кой или какво е причината за непрестанния провал да изпитаме щастието и покоя, които така отчаяно търсим? За да отговорим на този въпрос нека още веднъж да погледнем отблизо начина, по който се проявява обичайното желание. Като се чувстваме непълни, несигурни и неосъществени, ние търсим извън себе си някого или нещо, което да ни накара да се почувстваме завършени. Съзнателно или подсъзнателно си мислим: „Само ако имах еди-какво си, щях да съм напълно щастлив!“ И под напора на тази мисъл се опитваме да придобием всеки предмет, който изглежда в състояние да удовлетвори желанието ни. Междувременно превръщаме предмета в идол като надценяваме положителните му качества докато загуби прилика с истинската си същност. Опитът да придобием собственост върху надценения обект на желанието си може да бъде успешен или не. Ако не успеем в стремежа си, ако обектът остане недостижим, ние, разбира се, сме разочаровани. Колкото повече желаем обекта, толкова повече се разстройваме когато не съумеем да го придобием.
А какво става когато опитът е успешен, когато получим това, което искаме? Краят е съвсем различен от този, на който сме се надявали. Защото се оказва, че не притежаваме жадувания образ от мечтите – вечното, пълно, удовлетворяващо решение на най-сложните ни проблеми, а нещо също толкова несъвършено, непълно и непостоянно като нас самите. Тази личност или предмет могат наистина да ни доставят някакво моментно удоволствие, но никога няма да заживеят в съответствие с очакванията ни. Така, рано или късно, ние се чувстваме измамени и горчиво разочаровани.
Да се върнем на основния въпрос: кого или какво обвиняваме за нещастието си? Много често неоснователно обвиняваме обекта. „Само ако беше по-хубава“, „Ако той се отнасяше по-добре с мен“, „Ако колата беше по-бърза или по-нова…“ Ако това, ако онова. Това са двойствените разсъждения, които пълнят главите ни, когато разочаровани от притежанието си, се чудим с какво да го заместим, за да си осигурим желаното щастие. Следващото нещо е да си намерим нова съпруга, съпруг или кола, като ги обременяваме с очаквания толкова нереалистични, колкото и онези, наложени на обекта, който изоставяме. По този начин продължаваме да се въртим в кръг, да променяме едно и друго, но без да се приближаваме към желаните щастие и покой на съзнанието.
