Проблеми на себепроявата (част I)

Може да попитате: „Защо трябва да се проявявам като Манджушри (Справка тук) или което и да било друго божество? Доста­тъчно трудно ми е да се проявявам като мъж или жена. За­що е нужно да променям външността си и да слагам друга маска – маска на Манджушри?“.

Трябва да помним, че кога­то се проявяваме като Манджушри, ние не демонстрираме нещо различно от това, което вече сме. Ние вече притежа­ваме ценните качества на това божествено проявление в себе си. Проявяването си като божество практикуваме, за да можем да познаем и развием тези качества, вместо да останем вкопчени в ограничаващите изводи на самосъжалението: „Аз съм грозен, глупав, слаб и неструващ“.

Може би все още се чудите: „Но как може Манджуш­ри или което и да било тантристко божество да бъде същи­ната на това, което вече съм? Не приличам на никое от те­зи божества: не съм оранжев, син или зелен, имам само ед­но лице и само две ръце за разлика от повечето от тях“. Разбира се, че възражения като тези ще възникнат, но ако искаме да ги успокоим, трябва първо внимателно да изс­ледваме какво мислим, че сме в действителност.

Най-напред твоето сегашно лице не си ти, твоите кос­ти и плът не си ти. Нито кръвта, мускулите или която и да било част от тялото ти не са същината на това, което си. Донякъде можеш да приемеш, че тялото ти е механичен робот, защото не може да функционира само. Трябва да се управлява от нещо друго. Също както софтуерът управлява робота и го кара да функционира, твоето съзнание – разсъдък, психика, душа или както го наречеш дава живот на тялото ти. Ето защо, ако търсиш същината на това, което си, ако искаш да знаеш кой е отговорен за начина, по който живееш живота си, вгледай се в съзнани­ето си.

Следващото нещо, което трябва да разбереш, е, че от момента на раждане досега ти си се проявявал/а по много различни начини. Никой от нас не е статичен и непромен­лив. Например, ако си ядосан/а, изглеждаш като демон, до­като в друг момент, изпълнен с любов, изглеждаш като красив ангел. Никое от тези проявления – умиротворен, ревнив, любящ, съчувстващ, глупав или мъдър не възник­ва от тялото ти, от физическата ти форма. Всички те про­излизат от силата на разсъдъка ти, от силата на твоето съз­нание. Съзнанието има способността да произвежда хиля­ди различни емоции и отношения, а тялото няма друг из­бор освен да го следва. Въпреки това обаче ние твърде чес­то се отъждествяваме с тялото вместо със съзнанието си. Все едно да мислим, че не съзнанието, а тялото е господа­рят. Почти ставаме негови роби. Само включете телевизо­ра за няколко минути и ще стане ясно колко много енергия отдава културата ни в служба на тялото и колко малко за развиване на съзнанието. Нищо чудно, че нещата са толко­ва объркани.

Следва продължение …