Ясно е, че енергията на желанието може да ни влияе по два напълно различни начина. Чрез методите на тант­ра за преобразуването, тази енергия може да се превърне в светла, блажена мъдрост и да стане могъща сила за разви­тието ни. Обикновено обаче тази енергия подхранва при­вичните модели на вкопчване и привързване, което нама­лява нашата осъзнатост и увеличава невежеството и неу­довлетвореността. Една от основните задачи, с които се сблъсква търсещият, е да определи толкова точно, колкото е възможно, причините за повторяемостта на кръга от неу­довлетвореност и да приложи най-подходящия лек за тях­ната разрушителност. Само тогава може да се извлече най-голяма полза от силата на тантра.

Според будистката тантра ние оставаме впримчени в кръга от неудовлетвореност, защото нашата представа за действителността е стеснена и задушаваща. Ние се при­държаме към ограничена и ограничаваща представа за това кои сме и какви можем да станем, а в резултат мнението ни за самите нас остава потискащо ниско и отрицателно – чув­стваме се неспособни и безнадеждни.

Докато мнението ни за себе си е толкова неблагопри­ятно, животът ни ще бъде безсмислен. Много хора мислят, че човеците са съвсем малко по-горе от маймуните и че чо­вешкото съзнание не е нищо друго, освен последовател­ност от химични реакции и електрически импулси в мозъ­ка. Такава представа ни свежда до къс материя и отрича всяка идея за по-висше измерение на човешкото съществу­ване. За хората, които искрено вярват в такава стеснена представа за това, какво означава да си човек, какъв е сми­сълът да живеят? Може би единствено за да изпитат толко­ва удоволствия, колкото е възможно, преди да се разложат обратно на съставната си материя, прах. Подобни потис­кащи възгледи са до голяма степен причината за отчужде­нието в съвременното общество.

Тантра предизвиква това неуместно ниско мнение за човешките възможности, като ни показва как да гледаме на себе си и на всички други като на нещо идеално красиво – като на богове и богини. Една от съществените практики на всички степени на тантра е да разтвори обичайните ни представи за себе си така, че от празното пространство, къ­дето тези идеи са изчезнали да възникне възхитителното сияйно тяло на божество: проявление на същинската чистота на най-дълбокото ни същество. Колкото повече се тренираме да гледаме на себе си като на такова медитационно божество, толкова по-слабо обвързани се чувствуваме с житейските разочарования и несгоди. Това, да си се представяме като божество, ни позволява да поемем конт­рола върху живота си и да създадем за себе си чиста среда, в която да се прояви най-дълбоката ни същност.

Тантристките медитационни божества не бива да се объркват с това, което различните митологии и религии имат предвид, когато говорят за богове и богини. Тук бо­жеството, с което избираме да се отъждествим, представ­лява същностните качества на напълно пробуденото пре­живяване, спящо в нас. Ако използваме езика на психоло­гията, такова божество е първообраза на най-дълбоката ни природа, на най-скритото ниво на съзнанието ни. В тант­ра ние насочваме вниманието си към такъв първообраз и се идентифицираме с него, за да разбудим най-дълбоките и скрити страни от съществото си и да ги изведем в настоя­щата действителност. Проста истина е, че ако се виждаме първично чисти, силни и умели, ще развием точно тези ка­чества, но ако продължаваме да се считаме за тъпи и глу­пави, то такива и ще станем.

Като пример за тантристко преобразуване можем да си представим себе си като Манджушри – царствено бо­жество, обикновено изобразявано червено- жълто на цвят, държащо в дясната си ръка меча на разграничаващата осъзнатост, а в лявата – текст с ученията на Буда, наречено „Съвършенството на мъдростта“. (Можем да направим това, независимо дали сме мъж или жена, тъй като тантристките визуализации минават отвъд идентифицирането ни като мъж или жена). Но така създаденият образ не е действителният Манджушри. Самата мъдрост – абсолютно непомраченото прозрение на съзнанието, реализира по пълните си възможности – е действителният Манджушри, а причината да виждаме себе си във формата на това божес­тво е да ускорим развитието на мъдростта в нас самите. Мечът с двойно острие на Манджушри например символи­зира способността на просветлената мъдрост да разграни­чава истинското от погрешното, като отсича заблудите и предубежденията. Колкото по-тясно се отъждествяваме с такова божество и се запознаваме със значението на атри­бутите му, толкова по-дълбоко стимулираме в съзнанието си развитието на качествата, които то притежава.

През първите етапи на практиката да гледаш на себе си като на божество е до голяма степен изкуствено. Но ако тренираме достатъчно упорито, ще успеем да възприемем това създадено от нас божество с яснота, далеч превиша­ваща настоящата ни представа за себе си. Съзнанието ни ще стане съзнанието на божеството, а обикновените ни се­тивни усещания – това което виждаме, чуваме, вкусваме ще се превърне в блажените наслади на божеството. Това не е детска приказка. Такова преобразуване е преживяване на безброй медитиращи в миналото и няма причина да не постигнем същите съвършени резултати, ако положим не­обходимите усилия.