Желание и изопачаване
Важно е да разберем, че желанието, което изпитваме към привлекателен обект, изопачава представата ни за него. Очевиден пример е сексуалното желание. Само един пример за такова изопачаване е мъжът, запленен от определена жена (или които и да било двама човека). Дори ако тази жена е всепризнато привлекателна, желанието на мъжа към нея смехотворно преувеличава красотата ѝ. Колкото по-обсебващо е желанието му, толкова по-нереалистична е представата му за нея. Накрая тази представа губи напълно връзка с действителността. Тогава вместо да е привлечен от самата жена, мъжът е пленен от образа, създаден от него самия.
Склонността да се преувеличава и да се създават образи не е присъща само на една култура. Тя е световен феномен. Когато двама души се гледат с очите на извънмерното желание, всеки от тях създава невероятна история за другия. „О, каква красота! Тук всичко е съвършено – и вътре и вън.“ Те изграждат идеален мит. От омая и желание всеки от тях става сляп за несъвършенствата на другия и преувеличава неговите или нейни добри страни до неузнаваемост. Точно това преувеличение е суеверната представа, образът, който обзетото от желание съзнание създава.
В по-голяма или по-малка степен склонността да преувеличаваме е свойствена на всички наши обикновени желания. Ние надценяваме красотата или ценността на всичко, към което сме привлечени и губим от поглед истинската му същност. Забравяме например, че обектът на желанието ни, бил той личност или предмет, се променя през цялото време, както и ние самите. Държим се като че ли той ще съществува вечно като нещо красиво и желано, като нещо, което ще ни доставя вечна радост и доволство. Такова разбиране за неизменност е, разбира се, напълно без връзка с реалността и като се придържаме към него, ние се обричаме на разочарование.
Важно е да се разбере, че навикът да налагаме погрешно разбиране за неизменност върху нещо желано, не е съзнателен. Ако ни попитат, „Мислиш ли, че твоят приятел или приятелка, новата ти кола или каквото и да било друго, ще съществува вечно и винаги ще бъде красиво?“, веднага ще отговорим: „Не, разбира се!“. Ние сме достатъчно запознати със силите на промяната, разрухата, остаряването и смъртта, за да отговорим по друг начин. Но за повечето от нас това разбиране е повече интелектуално. Това е идея, която познаваме чрез ума, но не е разбиране, което чувстваме със сърцето. Ако проверим дълбокото си сърдечно отношение към желаното от нас, ще открием обичайния стремеж към неизменност, който остава непроменен, независимо от интелектуалното ни разбиране за процеса на промяната. Вижте само начина, по който сърцето ни трепва в очакване, когато сме обхванати от силно желание по някого или нещо. Бихме ли изпитвали такова силно вълнение, ако не хранехме нереалистични надежди?
Не тълкувайте погрешно този момент. Аз не се опитвам да бъда излишно критична, като казвам, че всички наши идеи са повърхностни или че всичките ни емоционални реакции са изопачени. Само се опитвам да изследвам положението, в което хората навсякъде са изпадали: а именно, че въпреки желанията, насочени към постигане на щастие, оставаме неосъществени и неудовлетворени. Ако не разберем причината за това, всички надежди да използваме желанието и да придобием пълното щастие на духовното осъществяване са обречени.
