Буда и пътят на наслаждението
Някои епизоди от живота на самия Буда Шакямуни ясно показват превъзходството на използващия желани обекти подход спрямо себеотричащия подход, който ги забранява. Когато двадесет и девет годишен изоставил изолирания и разточителен живот на принц и тъкмо започвал своето търсене за премахване на страданието, Буда – тогава просто бодхисатва Сидхарта, се заел с изключително себеподтискане. Както някои хора в Индия днес все още правят, той се опитвал да изкорени причините за мъката и неудовлетвореността като подтискал телесните си сетива. Той се лишавал от храна и други удобства до такава степен, че накрая заприличал почти на скелет. След 6 години на лишения той разбрал, че такъв подход е безплоден. Вместо да го приближи към съвършенството, той го направил твърде слаб да мисли и медитира ясно.
В този момент той решил да изостави този праволинеен подход и да поеме път по-пригоден за истинското духовно развитие. Традиционните писания за живота му разказват, че той прекъснал продължителното си постене, като ял мляко с ориз, предложено му от жената Суджата. Ефектът, който храната оказала върху тялото и съзнанието му, бил изключителен. Тя го изпълнила със сила, прозрение и блаженство. Това внезапно възстановяване на умствена и физическа енергия засилило не само неговата решимост, но и способността му да постигне пълно просветление, което било негова цел. Фактът, че той постигнал пълно освобождение само след една нощ медитация под Дървото на Просветлението, ясно показва, че моментът за изоставяне на предишните аскетични практики, е бил узрял за него. От тантристка гледна точка, тези събития показват, че пътят на използване на удоволствието и желанието, е много по-задълбочен и ефективен от пътя на твърдото себеотричане.
По-късно, след като Буда станал добре известен като учител, постигнал висша реализация, способен да води всички различни типове хора към осъществяване, един цар помолил да му бъде показан път за духовно развитие подходящ за човек с важни социални задължения. „Като цар аз съм задължен да се грижа за моите поданици – обяснил той – и не мога да направя като теб: да изоставя всичко, да отида в джунглата и да водя аскетичен живот. Това, от което се нуждая, е начин да се използва самото царуване като път за духовно осъществяване. Ето защо, ако знаеш, начин да превърнеш моите всекидневни действия като цар в духовен път, моля те, научи ме на него.“ Буда отвърнал, че наистина знае начин: практиката на тантра. „С този метод ти можеш да продължиш да изпълняваш своите задължения – обяснил той – и не е нужно да се отказваш от което и да било от царските удоволствия.“ Той казал на царя, че може да се наслаждава колкото иска и пак да се приближава към просветлението.
Учението, което Буда предал на царя, било Калачакра (Цикъла на Времето) Тантра и неговите приемствености, както и на много други тантристки учения, са останали непрекъснати и силни до ден днешен. Безброй индийци и тибетци са постигнали пълно просветление, като са следвали тези методи, и нищо не пречи хората на Запад да се възползват по същия начин.
