Желание, неудовлетвореност, самоконтрол
Ние живеем в царството на желанията. От момента, в който се събуждаме, до момента, в който заспиваме нощем, и дори в сънищата си ние сме водени от желанията. Всяко от нашите сетива е гладно за своя собствена храна. Очите ни жадуват да видят интересни форми и цветове, ушите ни искат да чуят приятни звуци, носът ни охотно поема благоухания и се отвръща от миризми, които го отблъскват, езикът ни търси вълнуващи нови вкусове, а чувството ни за осезание непрекъснато копнее за допир до едно или друго. Желанието за сетивно стимулиране е толкова дълбоко вкоренено, че ако бъдем изолирани от образи, звуци, миризми и така нататък достатъчно дълго, ще започнем да халюцинираме.
Нашите желания не се ограничават до нещата, които можем да видим, чуем, помиришем, опитаме или докоснем. Съзнанието ни преследва идеите толкова ненаситно, колкото езикът ни – различните вкусове. Абстракции като знание, репутация, сигурност и доволство се преследват с такава енергия, сякаш могат да бъдат видяни или държани в ръка. Желанието е толкова проникващо, че е съмнително дали съществува нещо, което да правим немотивирани от него. Независимо в каква област сме ангажирани – била тя бизнес, спорт или духовни стремления, желанието под една или друга форма ни води към постигането на успех. Желанията са такава неделима част от живота ни, че повечето хора биха погледнали на живот без тях като на жива смърт.
Зад всички наши желания е желанието да бъдем щастливи. В този смисъл всички са равни, защото всички ние искаме щастие, въпреки, че го дефинираме различно, и никой не желае дори и най-леката болка или разочарование. Ако проверим внимателно, ще видим, че всички наши действия са мотивирани или от желанието да изпитаме приятното, или от желанието да избегнем неприятното.
Но въпреки цялото ни желание да изпитваме единствено щастие и нищо друго, животът ни е пълен с болка и недоволство. Придобитата награда, за която усилено сме работили, се чупи, губи, бива открадната или просто престава да ни носи удоволствие. Нашият любящ съпруг или съпруга скоро се превръщат в най-лошия ни враг или умират и ни оставят безутешни. Работата, за която сме мечтали, се превръща в тежко бреме, което поглъща цялото ни време и енергия. Репутацията ни запада, гладката ни кожа се набръчква, интелигентността ни започва да помръква.
Желаното щастие се изплъзва от прегръдката ни. Понякога изглежда, че колкото повече се опитваме да бъдем щастливи, толкова по-нещастни ставаме. От тази гледна точка животът изглежда безсмислена надпревара. Нашите усилия да намерим щастие се въртят в кръг, докато спрем сразени и изтощени.
