Размисли на тема Тантра
Тантра е свобода – свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия. Тантра е пространство на бъдещето. Тантра е освобождение.
Тантра не е религия в общоприетия смисъл на думата. Религията е също игра на ума, понеже ни впряга в определена от нея предварителна насока на мислене. Така е с християнина, с индуиста, с мюсюлманина. Религията предлага и изисква от последователите си известен стил на живот, дисциплина. Тантра, обратно, премахва всякаква дисциплина.
При липса на дисциплина и наложен отвън ред, у нас възниква съвсем различен вид подреденост: подредеността на онова, което Лаодзъ нарича дао, а Буда – дхарма. Не ние правим и постигаме това, то просто ни се случва. Тантра само подготвя сцената, пространството, създава необходимите условия. Тя не приканва, нито очаква, само създава условията. А когато условията са налице, когато завесата е вдигната, играта може да започне.
Има една прекрасна история, много стара и много привлекателна…
В една провинция от дълго време не бил валял дъжд, всичко изсъхнало. Най-накрая хората решили да доведат заклинател за дъжд. Пратили свои представители при него в далечен град и го помолили коленопреклонно да дойде час по-скоро, защото нуждата от дъжд била огромна.
Заклинателят бил мъдър стар мъж. Той се съгласил да помогне, но поискал да му осигурят малка колибка сред полето, където да се отгегли необезпокояван от никого в продължение на три дни без храна и напитки. Молбата му била изпълнена.
Привечер на третия ден над провинцията се излял проливен дъжд. Огромна тълпа радостни люде се запътила да изрази благодарността си към заклинателя.
– Кажи ни как успя? – сипели се отвсякъде въпроси.
– Много просто – отвърнал мъдрeцът. – През последните три дни се постарах да се приведа в пълен ред. Защото, ако аз съм наред, и светът ще е добре: сушата трябва да отстъпи пред нуждата от дъжд…
В тантра се казва: ако ти си наред, и светьт ще бъде подреден за теб. Ако живееш в хармония, цялото съществуване ще бъде за теб хармонично. Ако в теб цари безредие – така ще бъде и със света наоколо. Подредеността обаче не трябва да бъде фалшива, нито натрапена. Когато се опитваш да си наложиш насила някакъв ред, само се разкъсваш. Някъде дълбоко в теб безредието продължава.
Лесно е да се разбере: ако си избухлив, можеш да потиснеш гнева, да го вкараш дълбоко в несъзнателното. Това обаче не означава, че гневът е изчезнал. Може дълго време да не го забележиш, но той си е там, подобен на мощно дълбинно течение, някъде в мазето на твоето същество. На върха може да раздават усмивки, но нещо недобро може да избухне от глъбините във всеки момент. Ето защо и усмивката ти няма да бъде съвсем искрена и дълбока, а по-скоро израз на яростното усилие, което упражняваш, за да потиснещ нещо в самия себе си. Натрапеният отвън ред води до безредие.
В тантра се казва: съществува друг вид ред, който няма нужда да бъде налаган. Просто се отървете от всички конструкции, станете естествени и спонтанни. Това е най-великата стъпка, която може да се изисква от човека. За нея е необходим огромен кураж, понеже обществото не харесва такива неща. Нещо повече, то воюва с тях до смърт. За обществото е най-важно да има ред, а хората да се съобразяват с него доброволно. Ако някой обаче се отклони макар и малко встрани, се надига буря, а тълпите подивяват.
